Новини
Всеки в България е чувал израза „Във Враца гарга не каца”, с който шегобийците закачат врачани още при първа среща, а жителите на града в подножието на гордия Врачански Балкан трудно скриват, че не харесват закачката. До 1 април тази година и за едните, и за другите, смисълът на популярния в национален мащаб израз бе явно загубен във времето и покрит с тайнственост.
Традиционното издание на местното звено на Държавен архив - „Вратца вчера”, посветено на Деня на хумора и шегата, „повдига” завесата от тайния смисъл на шегата, която е неговата централна тема.
Весела Пелова, експерт в архива, съставител и уредник на вестника, разказва, че изразът има конкретна история, която започва през 1926 г. и е отразена в съхранените архивни документи. Тогавашният министър на гората и лова Иван Багрянов започва кампания за унищожаване на хищниците и "вредителните" птици, които нанасят големи поражения не само на посевите, но и на полезния дивеч, като яребици и фазани. Кампанията е придружена с мощна пропаганда и агитация, според тогавашните разбирания. Има и поставена цел - популацията на вредните грачещи птици да достигне ниво, подходящо за „културна страна”, четем във вестника. За да се предизвика интереса на хората в местните вестници се публикуват кулинарни рецепти за приготвяне на отстреляните пернати.
Основната работа се възлага на ловните дружинки, но не само. Вестник „Вратца вчера” препечатва част от наредба от онова време, според която „всеки член от семейство от мъжки пол на възраст от 12 до 45 години да предаде в съответната община във Врачански окръг по 2 чифта крака или 10 яйца” от гарванови птици - свраки, чавки, гарги, или други хищни пернати. За тези, които не се отчетат в общината, е предвидена глоба от 2000 тогавашни лева, според Закона за подобряване на земеделското производство.
Архивите мълчат дали има глобени, но е известно друго - ловната дружинка „Сокол” в града и голяма част от врачани вземат присърце кампанията за борба с гаргите, разказва Весела Пелова. През 1935 г. местните ловци с гордост рапортуват във врачански печат, че са станали първенци в започналата преди десетина години национална кампания за предаване на крака - над 4000 чифта, и яйца от обявените за „враг номер едно” на полезния дивеч свраки и гарги.
Гордостта на врачани е посрещната не само с насмешка от първите природозащитници, обявили се срещу поголовното избиване на птиците, които имат своята роля в дивата природа, допълва Пелова.
В препечатка от в. „Утро” четем, че „най-голямото геройство на врачани е да се хвалят, че във Враца гарга не каца”. Анонимният автор допълва саркастично, че грабливите птици вече не искат да кацат, защото „чувствали силна
конкуренция” от местните жители.
Врачанските ловци „отвръщат” на удара, като наричат тези първи еколози „гарголюбители”. За илюстрация е добавена карикатура, на която е изобразен паметник на черни птици, а текстът гласи, че „гарголюбиви граждани” издигат паметник на „Незнайната гарга” в Градската градина в столицата.
Отдавна емоционалната вестникарска полемика между двата лагера е забравена, но шегата „Във Враца гарга не каца” е останала и до днес. „Първоаприлското изтупване на архивите”, под каквото мото излиза днес „Вратца вчера”, припомня любопитната история на днешните поколения. (БТА)
