Новини
„Всеки път, когато вдишвате, трябва да знаете, че половината от кислорода се произвежда в океаните – всъщност го произвежда планктонът.“ – това са думи на Andrew Hudson, началник на Програмата на ООН за водите и океаните, част от Програмата на ООН за развитие.
Океаните са и най-големият световен източник на протеин – около 2,6 млрд. души разчитат на тях, за да си осигурят жизненоважните белтъчини, а над 3 млрд. изкарват прехраната си благодарение на морското и крайбрежно биоразнообразие, сочат данни на Организацията на обединените нации.
Пазарната стойност на ресурсите, които моретата осигуряват, и на индустриите, свързани с тях, възлиза на повече от 3 трилиона долара на година.
И докато океаните генерират блага за човечеството, то ги унищожава. Около 30% от въглеродния диоксид във въздуха се разтваря в морската вода и я подкиселява леко, но когато количествата парников газ се увеличават, се увеличава и степента на киселинност в океаните. Това застрашава организмите, които трупат калциев карбонат в черупките си, обяснява Hudson в интервю за новинарския център на ООН, и защитната им бариера започва да се разтваря.
Martha Shaw, специален кореспондент на ООН, пише, че в продължение на 20 млн. години химичният баланс на водата се е запазил стабилен, но с началото на индустриалната революция ситуацията се е изменила значително. Така за няколко века хората сме успели да нарушим хармония, съществувала милиони години, хармония, от която зависи оцеляването на океаните като пълноценни екосистеми.
Но това далеч не е единственият проблем. В резултат на замърсяването и подкиселяването на океаните организмите в тях страдат от хипоксия (недостатъчно снабдяване на клетките с кислород). До момента по света са известни над 400 зони с намалено съдържание на кислород и за съжаление броят им продължава да се увеличава. Преди години проблемът се е наблюдавал и в Черно море, но след 15-годишни усилия чрез промяна в земеделските практики, индустриални реформи, инвестиции в пречистване на отпадни води и цялостно редуциране на замърсяването, той в голяма степен е овладян.
Въпреки сигналите, които водните басейни дават за безотоговорното ни и експлоататорско отношение към тях, не винаги получават нужното внимание.
Свръхриболовът вече е не просто потенциална опасност, той е проблем, който стои с пълна сила пред видовото разнообразие в морските води. Рибата, която се улавя, многократно надвишава границата на устойчивост. По данни на Световния фонд за дивата природа 53% от световните риболовни територии са напълно експлоатирани, 32% са свръхексплоатирани, изчерпани или са в процес на възстановяване. Около 90% от големите риби в океаните вече са уловени.
Проблемът беше включен в дневния ред на приключилата преди дни в Рио де Жанейро световна конференция, посветена на устойчивото развитие. В резултат на обсъжданията страните се споразумяха да засилят усилията си за изпълнение на приетия през 2002 г. по време на срещата на върха в Йоханесбург план за устойчив риболов. Държавите поеха ангажимент и спешно да вземат необходимите мерки за възстановяване числеността на видовете поне до ниво, достатъчно за оцеляването им.
И друг фактор освен риболова влияе върху рибните популации – инвазивните видове. Засиленото корабоплаване е причина за внасяне на нетипични за дадена акватория организми. Те полепват по плавателните средства или се изхвърлят с баластните води. Попадайки в нетипичното си местообитание, оказват сериозно негативно влияние на традиционните видове. Щетите, които нанасят върху екосистемите, могат да достигнат милиарди долари. В отговор на нарастващата заплаха през 2004 г. Световната морска организация прие Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби.
